Връзка с нас

 

   В изпълнение на резолюция на Директора на Главна Дирекция Пожарна Безопасност и Защита на Населението, за определяне на приемни дни и часове, съгласно т. 10 от Правилата за организацията на работата в Министерството на Вътрешните Работи с предложенията и сигналите, утвърдени със Заповед № Iз-1977 от 29.07.2012 г. на Министъра на Вътрешните Работи, Директорът на Регионална Дирекция Пожарна Безопасност и Защита на Населението - град Хасково определя приемни дни и часове на началниците на Регионална Дирекция и Районни Служби Пожарна Безопасност и Защита на Населението в региона всеки работен вторник от 09:00 ч. до 11:00 ч. в съответните организационни единици:

 

   Регионална Дирекция Пожарна Безопасност и Защита на Населението - град Хасково:

град Хасково, пощенски код 6300, булевард „България” 85;

Директор: комисар Николай Петков Вълчев: телефон 038/62-49-09, 038/6-40-220;

Факс: телефон 038/6-40-223, 038/6-40-229;

e-mail: fire-haskovo@mvr.bg   firehaskovo@firehaskovo.eu.

 

   Оперативен център - град Хасково:

град Хасково, пощенски код 6300, площад “Свобода” 5;

Началник: главен инспектор Пламен Тенев Петков: телефон 038/62-91-12, 038/60-80-76, 038/6-40-662, 038/6-40-663, 038/6-40-664, 088/640-41-26;

Факс: телефон 038/6-40-742, 038/65-11-12;

e-mail: fire-oc-haskovo@mvr.bg, okic.hs@gmail.com.

 

   Районна Служба Пожарна Безопасност и Защита на Населението - град Хасково:

град Хасково, пощенски код 6300, улица „Македония” 12 А;

Началник: главен инспектор Митко Тодоров Чакалов: телефон 038/66-50-16, 038/6-40-660;

Диспечер: телефон 038/66-22-37, 038/6-40-656;

Факс: телефон 038/6-40-653;

e-mail: rspbzn_has@mvr.bg, haskovo.fire@gmail.com.

  

   Районна Служба Пожарна Безопасност и Защита на Населението - град Димитровград:

град Димитровград, пощенски код 6400, улица „Химкомбинатска” 7;

Началник: главен инспектор Иван Желязков Пачов: телефон 0391/6-05-34;

Диспечер: телефон 0391/6-29-50;

Факс: телефон чрез диспечер 0391/6-05-34 286;

e-mail: rspbzn_dgr@mvr.bg, rspbzn_dg@abv.bg.

 

   Районна Служба Пожарна Безопасност и Защита на Населението - град Харманли:

град Харманли, пощенски код 6450, пл. “Възраждане” 15;

Началник: главен инспектор Слави Георгиев Спасов: телефон 0373/40-73;

Диспечер: телефон 0373/20-50;

Факс: телефон чрез диспечер 0373/20-50 245;

e-mail: rspbzn_har@mvr.bg, fireharmanli@abv.bg.

 

   Районна Служба Пожарна Безопасност и Защита на Населението - град Свиленград:

град Свиленград, пощенски код 6500, улица „Трети март” 30;

Началник: главен инспектор Ивелин Георгиев Тонев: телефон 0379/7-18-13;

Диспечер: телефон 0379/7-15-08;

Факс: телефон чрез диспечер 0379/7-15-08 260;

e-mail: rspbzn_svgr@mvr.bg, fire_svilengrad@abv.bg.

 

   Районна Служба Пожарна Безопасност и Защита на Населението - град Симеоновград:

град Симеоновград, пощенски код 6490, улица „Алеко Константинов” 28;

Началник: главен инспектор Николай Живков Костадинов: телефон чрез РПУ 03781/32-61 240;

Диспечер: телефон чрез РПУ 03781/32-61 244;

Факс: телефон чрез РПУ 03781/32-61 247;

e-mail: rspbzn_simgr@mvr.bg, simeonovgrad_fire@abv.bg.

 

   Районна Служба Пожарна Безопасност и Защита на Населението - град Тополовград:

град Тополовград, пощенски код 6560, улица „България” 9;

Началник: главен инспектор Николай Милушев Милушев: телефон чрез РПУ 0470/21-17 257;

Диспечер: телефон чрез РПУ 0470/21-17 251;

Факс: телефон чрез РПУ 0470/21-17 233;

e-mail: rspbzn_topgr@mvr.bg, rupbs_tg@abv.bg.

 

   Районна Служба Пожарна Безопасност и Защита на Населението - град Ивайловград:

град Ивайловград, пощенски код 6570, улица „Възрожденска” 1;

Началник: главен инспектор Румен Стоянов Райчев: телефон чрез диспечер 03661/61-77;

Диспечер: телефон 03661/61-77;

Факс: телефон чрез диспечер 03661/61-77 224;

e-mail: rspbzn_ivgr@mvr.bg, fire_ivailovgrad@abv.bg.

 

   ***

 

   Регистрация по Булстат на Регионална Дирекция Пожарна Безопасност и Защита на Населението - град Хасково:

 

Юридическо лице: Регионална Дирекция Пожарна Безопасност и Защита на Населението - град Хасково;

Седалище и адрес на управление: град Хасково, пощенски код 6300, булевард„България” 85;

Идентификационен код: 129 010 940, ДДС №: BG 129 010 940;

Материално отговорно лице: Николай Петков Вълчев.

 

   Съгласно влезлите в сила промени в Закона за МВР (ДВ бр. 53 / 27.06.2014 г.) и Заповед на Министъра на вътрешните работи (Рег. № 8121 з-399 / 05.08.2014 г.), Регионална Дирекция Пожарна Безопасност и Защита на Населението - град Хасково има нова транзитна сметка в “Обединена българска банка” АД:

 

   BIC: UBBS BGSF, IBAN: BG11 UBBS 8002 3112 5215 10

Исторически данни

 

   Създаването и развитието на организираното противопожарно дело в България започва в Освобождението през 1878 г., през Временното руско управление.

   В Органическия устав на Източна Румелия от 1879 г. се дава възможност на градските общини да теглят суми за поддържане на общинска служба за гасене на пожар. След Съединението на България, в Закона за градските общини от 1886 г. на общинските кметове се вменява грижата за поддържането на пожарните, както и включването в общинските бюджети на разходи за поддържане на пожарна команда.

   Първите пожарни команди се образуват в София в 1878 г. и в Пловдив в 1881 г., по-късно и в други градове на страната.

   За това как и кога е сформирана градската пожарна команда в Хасково засега няма конкретни данни. В архивните документи най-ранни сведения има за 1887г., когато от общинската каса тогавашният кмет Петър Толчев е изтеглил 238 лв. или 10,5 турски лири за "закупуване на някои инструменти и потребности за пожарната градска тулумба".

   Можем да предполагаме, че в Хасково е сформирана и е действала преди 1887 г. градска пожарна команда, но по-вероятно това да е станало след излизането на Закона за градските общини през 1886 г., когато нейният статут на общинска е ясно определен и започва да се издържа от общинския бюджет.

   В протоколите от заседанията на Хасковския общински съвет многократно са отразени разискванията и решенията на общинарите по дейността на градската пожарна команда. Там се наблюдават няколко групи проблеми, засягащи формирането и дейността на пожарната команда.

   В 1888 г. Oбщинската пожарна команда се състои от 6 човека - 1 управляващ и 5 тулумбаджии. Когато на следващата година Oбщинският съвет гласува бюджета за 1890 г., той предвижда увеличаване състава на командата на 11 човека - 1 управляващ и 10 пожарникари. С малки изключения този състав се запазва до 1926 г., когато щатът на пожарната команда е 12 човека - 1 командир, 1 старши пожарникар и 10 пожарникари, а в 1928 г. - 15 човека. Сменят се през годините и наименованията на длъжностите. Ръководната длъжност се заема от управляващ, по-късно наречен старши пожарникар и от 1892 г. - командир, от 1926 г. командирът има и помощник старши пожарникар, като останалите членове на командата, най-напред наричани тулумбаджии, впоследствие са младши пожарникари или само пожарникари.

   През 1927 г. Общинският съвет приема Правилник за вътрешния ред на Хасковската пожарна команда. В него са уредени задълженията на командира, старшия пожарникар и пожарникарите по време на дежурство и при пожар. Всеки от пожарникарите, които се делят на помпиери, коняри и спасители, трябва много добре да познава и стриктно да изпълнява задълженията си, от което често зависи и спасяването на живота на пострадали от пожари. През 1934 г. Министерството на вътрешните работи и народното здраве публикува Правилник за организацията на пожарната охрана в България. С него се създават нови органи и структури в областта на противопожарната дейност. Създават се пожарни области, пожарни райони, като Хасково става център на район. За вътрешния ред командите трябва да се ръководят от устава за вътрешната служба във войската, като в тях се въвежда пълна военна дисциплина и йерархически ред. Въвежда се и задължително застраховане на служителите срещу смърт и трайна инвалидност.

   Една голяма група документи е свързана със заплащането на труда на пожарникарите. През 1888 г. управляващият на пожарната команда получава 55 лв. месечна заплата, а заплатата на пожарникарите е 40 лв. В сравнение със заплатите по това време на други общински служители, посочените възнаграждения не са високи.

   Недоволството на пожарникарите от ниските им заплати ги кара да подадат колективно молба през 1901 г. до Общинския съвет за увеличаване на месечната им заплата, която била "малка сравнително службата им". Молбата им е оставена без последствие поради "бюджетни икономически причини".

   През 1889 г. пред Общинския съвет са поставени за разглеждане два важни въпроса, касаещи пожарната команда - направата на специално здание за пожарната команда и униформи за пожарникарите. В заседание е докладвано заявлението на пожарникарите, които молят съвета да им се направят специални униформи. Общинският съвет, като отбелязва повсеместната необходимост от униформено облекло, решава от годишния бюджет да се отдели една сума за направата на горна дреха - куртка, която да бъде "според формата установена за пожарни служители".

   От описанието на пожарникарските униформи, направено в заседание на Общинския съвет през 1908 г. се вижда, че "на пожарникарите куртките и панталоните са от тъмносин Карнобатски шаяк с червени малки пагони на раменете и червено сукно на яката на куртките и червени кантове по шевовете на панталоните, шинелите - от обикновено сиво шинелено сукно, а пагоните - червени, с жълти солдатски копчета, фуражките - сукно според цвета на куртките с червено сукно наоколо и с козирка отпред и ботуши".

   В протокола от заседанието на Общинския съвет от 1889 г. е отразен рапорта на управляващия пожарната команда, с който моли да се направи специално здание за пожарна "на едно сгодно и видно място". Общинският съвет отговаря, че "засега до някое време пожарната команда може да се помещава в настоящето си здание, което е на височко и огледно". Общинският съвет отлага решаването на въпроса за зданието за доста продължително време - почти 35 години.

   В спомените си "Хасково и хасковци в детските ми спомени" известният хасковлия Коста Арнаудов пише следното за пожарната команда: "По посока на днешната поща, по десния бряг на реката имаше голям двор, в който се помещаваше в двуетажна къща Общинското управление с малки едноетажни помещения околовръст в двора. Там беше пожарната команда, оборите, техническото отделение, а на лицевата страна, в двуетажна постройка - градската амбулатория. На цялото това пространство в 1937 г. биде построена Съдебната палата. За наблюдателен пункт пожарникарите използват старата часовникова кула в центъра на града. Висока около 30 м., с остро шило и тенекиен покрив, изградена от дялан камък, с вътрешна вита стълба, тя имаше в горната си част стаичка с прозорци околовръст и в средата на същата - часовников механизъм, движен от две тежести от камък, закачени за дебели въжета. Една медна камбана, удряна всеки час определяше часовете, тя се чуваше почти из целия град. В стаичката имаше дежурен пожарникар, който денонощно бдеше за пожар. Ако забележеше съмнителни признаци, вземаше специален чук и биеше силно камбаната, така събуждаше всичко живо в града, за да излезе и иде на пожара. Това беше и сигналът за пожарната команда да тръгва по посока, определяна и от пожарникаря с байраче. Много по-късно там се постави телефон за нуждите на пожарникаря." Поставянето на телефонни апарати за връзка между наблюдателния пост в часовниковата кула и пожарната команда става през 1905 г. Общинският съвет мотивира направените разходи за поставянето на телефонните апарати с възможността за бързо и тихо съобщаване за възникването на пожар между наблюдателния пост на градския часовник и пожарната команда, особенно нощно време, защото "от даването на знак за пожар с камбаната се разтревожва целия град". От друга страна, посредством него, часовият от наблюдателния пост веднага съобщава на командата точното място на пожара, което иначе "не става в скоро време". Телефонният номер на Пожарната команда според телефонния указател на Хасково от 1926 г. е номер 60.

   С постановление от 1890 г. Общинският съвет определя управлението и сверяването на градския часовник, който се намира в наблюдателния пост в градската часовникова кула на управляващия пожарната команда М. Спичаков.

   Едва през 1925 г. Общинския съвет взема решение да отдаде на архитект изработването на планове, поемни условия и други необходими книжа за построяването на нова сграда за пожарната команда. Поръчката е възложена на инженерно-строителното бюро на инж. Б. Михайлов и арх. А. Стоянов. Необходимите книжа са изготвени за около месец и са представени на Общинския съвет. Същата година той одобрява проведения търг за отдаване на предприемач построяването на двуетажна сграда за управление и казарма на Пожарната команда, обор за 15 пожарникарски коня, обор за 28 впрегатни коня, помещения за бурета и помпи и навеси за 26 коли. Търгът е спечелен отново от инж. Б. Михайлов и арх. А. Стоянов, които построяват и предават готовата сграда през 1926 г. Приемателният протокол е подписан без забележки.

   В следващите няколко години след построяването на новата сграда, вниманието е насочено към подмяна на цялото оборудване, което е в окаяно състояние. В заседание на Общинския съвет от 1927 г. Кметът докладва, че "най-настоятелно командирът моли да се достави поне 1 помпа и то колкото се може по-скоро, което ако не стане той слага всякаква отговорност". След доставката на исканата помпа са поръчани и 8 нови двуколки с бурета за вода. През 1928 г. в София става голям пожар, за погасяването на който е извикана помощ от Пожарната команда от Пловдив. Това е повод да се повдигне отново въпросът за необходимостта от съвременно оборудване на Хасковската пожарна команда. Назначената специална комисия, след обстойна проверка, в своя доклад до общинските съветници изтъква спешната нужда от нова моторна помпа с голям резервоар, два вида стълби, пожарникарски каски, спасителни колани, брадвички и спасителни въжета. Комисията разглежда предложени оферти за нови пожарни помпи и се спира на предложението на фирма "Фиат". Окончателно решение, обаче, щяло да бъде взето след като членовете на комисията чуят мнението на специалист, какъвто е командирът на Софийската пожарна команда Г. Захарчук. В изпратения до комисията доклад, той одобрява нейния избор, в следствие на което Общинският съвет гласува за доставка на помпата "заедно с всички резервни части, принадлежности, инструменти и съоражения" на стойност 719800 лв. През следващата 1931 г. продължава преоборудването на Хасковската пожарна команда, като се ползват средства от фонд "Пожарно дело", с разрешението на Министерството на вътрешните работи и народното здраве.

   Живописен разказ за ежедневието на пожарникарите е оставил в своите спомени хасковски пожарникар, постъпил на работа в Пожарната команда в 1930 г.: "Пожарната се състоеше от следните технически и битови пожарни съоражения: една автомобилна помпа, една ръчна возима помпа, 12 бурета и 14 коня с персонал от 10 души пожарникари, 2 души от чистачния отдел на общината, които бяха предадени към пожарната и един началник. Облеклото на пожарникарите беше в недобро състояние, почти старо и скъсано, а ботушите също стари и не еднакви: единият ако е номер 42, другия е номер 43. При тревога пущат електрически звънци и същевременно се бие камбана. Всеки бяга в конюшната, слага в устата на коня транзелата, кошим не му слага, защото той е на гърба му дежурен. От там пожарникарят тича отсреща в гаража, запряга помпата и буретата, а шофьорът запалва колата, но никой не може да потегли докато не дойде началника с оседлан кон. За тая цел имаше специален човек да му оседлава коня. Началникът застава пред пожарната с оседлан кон и дава сигнал за потегляне. Той бяга отпред в кариер, с устата си свири с една малка тръбичка, за да дава път народа, след него колата, след това конната помпа и едно след друго буретата. Машината свири, конната с камбанка звъни, а най-отдире на едно буре поставили един голям клопот и той лангър лангър, всичко бяга в кариер, от земята огън излиза от колелата и копитата на конете, там откъдето минат земята се тресе. Имало е случай на някой завой да изхвърчи от бурето пожарникаря и коня бяга с бурето без човек, друг път някъде се е обърнал - счупил си е ръката, крака или главата и хайде на болницата. Аз през моето служене с буре съм се 5 пъти търкалял и не е имало пожарникар да не се е обръщал няколко пъти. Дежурството на пожарникарите се състоеше в два поста: единият - 4 души на телефона, другият - 4 души в конюшната, един в годишна отпуска, един в домашен отпуск от 24 часа, някой в отпуск по болест, бяхме станали около 15 души. И тъй, тази вечер ако си дежурен на телефона, утре вечер си в конюшната и пак обратно - верижно. В градски отпуск си ходехме на 15 дни само веднъж, а в последствие ни разрешиха да си ходим и веднъж вечерна от 18:00 ч. до 08:00 ч. А за пожари да не говорим - по два и три пъти сме излизали, таман се завърнем от пожар и след час ни съобщават, че е избухнал нов. Още не сме се преоблекли и мокри до кости пак трябва да вървим, а е имало някой ден по три пъти сме излизали. Освен нашите преки задължения ни използваха и за друга работа. Там, където сега е задния двор на гаражите нямаше никакви сгради. Там се складираха снопите на Общинското стопанство и там беше хармана, а за работна ръка вземаха от пожарната. Пожарникарите изцяло бяха включени в изработването на циментови стълбове. Често пожарникарите заместваха файтонаджията на кметския файтон, лятно време поливаха градската градина и улиците, дори помагаха при погребения на бедни покойници. Когато станеше пожар в друг град или село и искат помощ, началникът изпраща един пожарникар с оседлан кон да иде при кмета в дома му ако е нощно време, да разреши въпроса. Кметът казва с важен глас да питат другата Пожарна команда дали ще заплатят разноските по евентуално амортизиране, бензин, осакатяване и т.н. Пожарникарят се връща и долага на началника си, който взема телефона и пита колегите си дали ще платят всичко това. Те се поопъват малко, после се съгласяват и догдето стане пазарлъка и отидем, то почти изгоряло, хвърлим си водата да го доизгасим и да ни е по-леко на връщане. Те, не стига че изгоряха, ами си и платиха няколко хиляди лева за разноски."

   От 01.04.1946 г. Пожарната команда отпада от структурите на общинските мероприятия и минава изцяло на подчинение на Министерството на Вътрешните Работи.

Регионална Дирекция Пожарна Безопасност и Защита на Населението - град Хасково

гр. Хасково 6300   бул. “България” 85

тел.   038 / 640-227   факс: 038 / 640-223

URL:   www.firehaskovo.eu

e-mail:   fire-haskovo@mvr.bg   firehaskovo@firehaskovo.eu